В България плажовете и природата ни са по-красиви, но в Гърция мутрите, простотията и мошениците са по-малко
Публицистът и общественик Евгени Кънев с текст в обществените мрежи относно почивката си по родното Черноморие. Преди няколко седмици той също по този начин е бил и в Гърци и може да направи съпоставяне сред двете страна.
Отиваме на концерт на млада българска певица на българското Черноморие. Прекрасна сцена сред скалите в зеления двор на хотел - със страхотна панорама към морето. Статуите единствено помпат значимостта на мястото като нещо приблизително сред културен парк и благороден уют за морски отдих. Романтиката блика в слънчевия залез. Почва и концертът - певицата дава всичко от себе да направи вечерта празник. И по този начин доникъде.
Тогава на нейния вик публиката да танцува с нея на пясъчния дансинг пред сцената - майки си пускат тригодишни дечурлиги. Които напълно насериозно се възприемат за част от шоуто и се качват на сцената до певицата. Особено едно от тях по този начин и не й даде мира до края, безусловно врейки се в краката й.
Вероятно и публиката, съдейки по нас - към този момент нямаше по какъв начин да се абстрахира и да слуша песните вместо да мери границата на търпението на певицата.
Отначало тя реагира положително към малчугана. После сред песните го заприказва дали не свири на инструмент и на позитивния му отговор - с вяра за съответна реакция на майка му - пожела като има музика да слуша, а не да играе. Всуе. Малчуганът дори стартира да употребява сцената за засилка за скокове в пясъчника пред нея. Никаква реакция от родителите му. На идната отмора певицата го пита дали желае да се снима с него - с възкликване “това ли било? " към снимащата дебилна майка и вяра, че най-сетне тя ще го прибере. Но… това единствено форсира края на концерта - като певицата някак си се събра да го довърши без бисове, а напряко покана за фотоси към публиката.
Разбира се, не пропущам огромният отсъстващ - общителните частни домакини, които не са се сетили за защита на гостенката. И сами си провалиха събитието.
Та по-голямата тематика, за която отворихме дума на връщане е сравнението с Гърция - където също бяхме неотдавна. Обикновено постоянно се фокусираме да съпоставяме плажовете, водата, природата, храната и … избираме Гърция.
Но не са те факторите за този избор - съгласно мен. А човешкият отпечатък.
И плажовете ни са по-красиви и комфортни със своя прелестен пясък - само че са занемарени.
И гледките ни не са по-лоши - само че водата не е толкоз чиста.
И даже храната стартира да наваксва - с ежедневни доставки от самата Гърция на прясна риба и морски блага. Но нещо ни нервира да изпитаме същото наслаждение.
Просто в Гърция от десетилетия морският туризъм е фамилен поколенчески бизнес и в голяма конкуренция става единствено все по-добър - с храна, с обслужване, с внимание към клиента, с отношение.
У нас таман ти хареса един ресторант - на идната година я се сменил собственикът; я е напуснал вежливият сервитьор, сменен от някой сърдитко на живота; я към този момент няма къде да се паркира от лъскави джипове; я клиентелата е направила бицепси и гърбове и прочие И всичко направено - в канала.
Просто в Гърция всеки си знае мястото в живота. А у нас - последните станаха първи.
Чувате ли ли сте първото условие на българските купувачи на парцели в Гърция?
Да няма други българи в близост. Дотам стигнахме.
Простотията у нас се снабди с голяма, непреодолима власт и пари. Поведенческият й код е “имам пари, заплащам и върша каквото си желая ".
И като погледнете от горната страна какво виждате - цялата страна работи за простотията, мутрите и мошениците и все чакаме по кое време това ще стигне своя лимит.
А в медиите наподобява най-мразени са образованите и културни хора. Излиза, че човек вместо да се гордее, че е “умен и хубав " или да се старае да бъде, това стана обидно, тъй като като че ли е по-престижно да си тъп и противен - каквато долнопробност непрекъснато грачи пропутинският консерваториат у нас.
Това в действителност е края на България в Европа. Стигнали сме до точката на изкривяване. Зада си станем още веднъж Малая Россия - неугледна пуста съветска губерния с логото на тоалетната в двора.
Държавата на мутрите не може да реши нито един въпрос за пожарите, наводненията, повредите, злополуката, мизерията - тъй като те не са пристигнали във властта да вземат решение проблемите на обществото, а да си решат техните проблеми и по-късно да се пазят от обществото, когато разбере какво вършат. Сред които ограничения е да си наемат “ентелектуалци ", които да ви консерваторчат от екрана с плюнки по “либерастката паплач ", част от която става към този момент всеки просветен и културен човек в България.
Каква национална сигурност ще пазят тези хора - та те са продали себе си неведнъж, с цел да влязат във властта и какъв брой по-лесно биха продали народа си и всичко, което не е тяхно?
Откровена злобна долнопробна евроазиатщина - вулгарна примес на античен ориентализъм и незагиващ съветизъм.
Това е днешната власт и олигархия, която вилнее в нашия живот.
Държавата на приматите, за които хората са вторични първични материали ", добавя Кънев в своя коментар.
Отиваме на концерт на млада българска певица на българското Черноморие. Прекрасна сцена сред скалите в зеления двор на хотел - със страхотна панорама към морето. Статуите единствено помпат значимостта на мястото като нещо приблизително сред културен парк и благороден уют за морски отдих. Романтиката блика в слънчевия залез. Почва и концертът - певицата дава всичко от себе да направи вечерта празник. И по този начин доникъде.
Тогава на нейния вик публиката да танцува с нея на пясъчния дансинг пред сцената - майки си пускат тригодишни дечурлиги. Които напълно насериозно се възприемат за част от шоуто и се качват на сцената до певицата. Особено едно от тях по този начин и не й даде мира до края, безусловно врейки се в краката й.
Вероятно и публиката, съдейки по нас - към този момент нямаше по какъв начин да се абстрахира и да слуша песните вместо да мери границата на търпението на певицата.
Отначало тя реагира положително към малчугана. После сред песните го заприказва дали не свири на инструмент и на позитивния му отговор - с вяра за съответна реакция на майка му - пожела като има музика да слуша, а не да играе. Всуе. Малчуганът дори стартира да употребява сцената за засилка за скокове в пясъчника пред нея. Никаква реакция от родителите му. На идната отмора певицата го пита дали желае да се снима с него - с възкликване “това ли било? " към снимащата дебилна майка и вяра, че най-сетне тя ще го прибере. Но… това единствено форсира края на концерта - като певицата някак си се събра да го довърши без бисове, а напряко покана за фотоси към публиката.
Разбира се, не пропущам огромният отсъстващ - общителните частни домакини, които не са се сетили за защита на гостенката. И сами си провалиха събитието.
Та по-голямата тематика, за която отворихме дума на връщане е сравнението с Гърция - където също бяхме неотдавна. Обикновено постоянно се фокусираме да съпоставяме плажовете, водата, природата, храната и … избираме Гърция.
Но не са те факторите за този избор - съгласно мен. А човешкият отпечатък.
И плажовете ни са по-красиви и комфортни със своя прелестен пясък - само че са занемарени.
И гледките ни не са по-лоши - само че водата не е толкоз чиста.
И даже храната стартира да наваксва - с ежедневни доставки от самата Гърция на прясна риба и морски блага. Но нещо ни нервира да изпитаме същото наслаждение.
Просто в Гърция от десетилетия морският туризъм е фамилен поколенчески бизнес и в голяма конкуренция става единствено все по-добър - с храна, с обслужване, с внимание към клиента, с отношение.
У нас таман ти хареса един ресторант - на идната година я се сменил собственикът; я е напуснал вежливият сервитьор, сменен от някой сърдитко на живота; я към този момент няма къде да се паркира от лъскави джипове; я клиентелата е направила бицепси и гърбове и прочие И всичко направено - в канала.
Просто в Гърция всеки си знае мястото в живота. А у нас - последните станаха първи.
Чувате ли ли сте първото условие на българските купувачи на парцели в Гърция?
Да няма други българи в близост. Дотам стигнахме.
Простотията у нас се снабди с голяма, непреодолима власт и пари. Поведенческият й код е “имам пари, заплащам и върша каквото си желая ".
И като погледнете от горната страна какво виждате - цялата страна работи за простотията, мутрите и мошениците и все чакаме по кое време това ще стигне своя лимит.
А в медиите наподобява най-мразени са образованите и културни хора. Излиза, че човек вместо да се гордее, че е “умен и хубав " или да се старае да бъде, това стана обидно, тъй като като че ли е по-престижно да си тъп и противен - каквато долнопробност непрекъснато грачи пропутинският консерваториат у нас.
Това в действителност е края на България в Европа. Стигнали сме до точката на изкривяване. Зада си станем още веднъж Малая Россия - неугледна пуста съветска губерния с логото на тоалетната в двора.
Държавата на мутрите не може да реши нито един въпрос за пожарите, наводненията, повредите, злополуката, мизерията - тъй като те не са пристигнали във властта да вземат решение проблемите на обществото, а да си решат техните проблеми и по-късно да се пазят от обществото, когато разбере какво вършат. Сред които ограничения е да си наемат “ентелектуалци ", които да ви консерваторчат от екрана с плюнки по “либерастката паплач ", част от която става към този момент всеки просветен и културен човек в България.
Каква национална сигурност ще пазят тези хора - та те са продали себе си неведнъж, с цел да влязат във властта и какъв брой по-лесно биха продали народа си и всичко, което не е тяхно?
Откровена злобна долнопробна евроазиатщина - вулгарна примес на античен ориентализъм и незагиващ съветизъм.
Това е днешната власт и олигархия, която вилнее в нашия живот.
Държавата на приматите, за които хората са вторични първични материали ", добавя Кънев в своя коментар.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ




